Намерихме варианти и се оправихме без “Газпром. Постигнахме диверсификация, и то на добра цена. Това

Намерихме варианти и се оправихме без “Газпром ”. Постигнахме диверсификация, и то на добра цена. Това съобщи в свое изявление пред 24часа Христо Алексиев, който два пъти заемаше поста на длъжностен транспортен министър. Проектът за батериите за 1 милиарда лева е грандомански, ще желаеме преразглеждане и повече пари от плана за възобновяване и устойчивост за водород, споделя още вицепремиерът по икономическа политика и министър на превоза и известията. 
Прочетете още
- Г-н Алексиев, по какъв начин коридорът Солун - Кавала - Александруполис до Бургас, Варна и Русе, за който преговаряте с Гърция, ще е опция на Босфора? Какво ще се прави по него - автомагистрала, стоманен път, терминали?

- Първоначално планът беше единствено за жп връзка от пристанище Бургас до пристанище Александруполис. През 2017 и 2018 година беше контрактувано този кулоар да стартира от Русе, т.е. да свързва Дунав с двете пристанища на Черно море и оттова с пристанищата на Северна Гърция - Александруполис, Кавала и Солун. Аз бях основател за разширението му. С годините той не беше предпочитан и министрите не му обръщаха толкоз внимание.

- Защо в този момент му обръщате внимание?

- Той планува свързване на всичките тези пристанища, създаване на жп инфраструктура, на контейнерни и интермодални терминали. Заради Коронавирус пандемията и войната в Украйна има сериозен растеж на трафика от изток към запад и назад, както и север-юг. Заради войната коридорът, който преминаваше през Русия, се измести на юг, в района на България и Гърция. Така че двете страни би трябвало да създадат добра логистика и съгласуваност, с цел да поемат този трафик. Коридорът е опция на прекосяването през Босфора, тъй като там времето за изчакване е от 10 до 30-40 дни, а от началото на октомври турската страна усили таксите 5 пъти, което оскъпява превоза. Естествено е България и Гърция да търсят други възможности, а страната ни - и изход навън море. Изчисленията демонстрират, че в случай че този план притегли сред 7 и 8% от трафика на Босфора, ще бъде стопански уместен.

- Докъде сте стигнали в диалозите с гръцкото държавно управление?

- Идеята ни е този план да се ръководи взаимно, по тази причина се разбрахме през декември да подпишем обвързващо съглашение за основаване на общо сдружение, като в него могат да бъдат привлечени и частни вложения. През януари ще има събиране на планови оферти за финансиране по Механизма за обвързвана Европа и ще аплайваме с този общ план.

- С турските си сътрудници какво вършиме за по-бързото прекосяване на границата?

- Когато започнах този мандат, изчакването на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево беше 3-4 дни. Сега времето е под 12 часа, даже има случаи камиони да минават за 2-3 часа, което обратно в годините не се е случвало. Този граничен преход е един от най-натоварените в Европа. Констатираме, че до октомври тази година по отношение на октомври предходната са обработени 100  хиляди камиона повече, в случай че единствено на терминала в Пловдив минават, качени на трен, 30  хил. камиона на година. Турските сътрудници се убедиха, че би трябвало да развиваме железопътния превоз и да реализираме 22 блок влака в денонощие с тирове, които да минават турско-българската граница. В момента са сред 7 и 10 блок влака.

- Колко тира поема един блок трен?

- Около 35 камиона. Установихме, че жп връзката е с привършен потенциал. Разбрахме се, че ще възложим изследване за нова гранична връзка през Лесово, Елхово, Ямбол. И двете страни се уточнихме да стартираме изследване и планиране.

- От южната граница да отидем към Дунав. Какво се случва с възможните нови мостове на реката?

- Условие за нов мост на Дунав е сключване на обвързващо съглашение с Румъния, в което ясно да са написани уговорките на двете страни. Досега има срещи и приказки. Смятам, че през декември ще подпишем документ за създаване на трети мост при Русе, като ще бъде закрепено, че България и Румъния не престават да работят и по другите мостове. Имаме диалози с Европейска комисия да бъде финансирана подготовката му. Подготвяме апликационна форма за финансиране, която ще подадем взаимно с Румъния през януари. Мостът ще бъде смесен – железопътен и авто. Капацитетът на Дунав мост 1 е привършен, оборудването е задръстено.

- Каква е краткосрочната ви визия за БДЖ и за какво горят влакове?

- Защото има извънредно, извънредно остарели влакове, както и няколко основни казуса в БДЖ. Бяха занемарени всевъзможни ремонтни действия – и на локомотиви, и на вагони. Дори от новите локомотиви, които са на две години, 7 не бяха в употреба, това е безумно. Предприехме ограничения и към този момент са в придвижване. Започна предпочитано ремонтна стратегия на целия преносим състав. Предприеха се ограничения за съблюдаване на графика на придвижване на влаковете. От 78% осъществяване на графика в този момент е 94%. И в случай че закъсненията от началото на годината бяха 1800 минути на дневна база, сега са 200-300 минути. И това е реализирано единствено за два месеца посредством организационни ограничения.

Некоректно се извършва договорът за ремонт на мотрисите “Сименс ” от “Алстом ”. Още предходната година, когато бях длъжностен министър, подадох сигнал до прокуратурата. Не беше изработен нито един главен ремонт предходната година.

- А новите влакове по проекта за възобновяване, които са за близо 1 милиарда лева?

- Има работна група и декември или януари ще обявим поръчка.

- Какво се случи с инспекцията на Европейска комисия на летището в София? Кога ще е вторият стадий на инспекцията за сигурността?

- Ще бъде в края на ноември - началото на декември. Но към този момент разгласих, че не е обикновено летище да бъде обещано на концесия, с цел да е по-добро ръководството му, а вместо това в този момент да приказваме за проблеми със сигурността, каквито не е имало даже когато е било държавно. Защо аз би трябвало да крещя президента на летището в Мюнхен, да бъда посредник на диалозите им с концесионера, с цел да има столичният аеропорт естествен летищен оператор? Един капиталов фонд няма опит да оперира летище, по тази причина би трябвало да ангажира и притегли добър оператор.

- Всъщност кой е оператор на летището? “Софт кънект ” кандидатства за концесия с оператор летище Мюнхен.

- Надяваме се да е летище Мюнхен. Очаквам от тях ясно съглашение. Поискал съм контракт, от който да е ясно по какъв начин летище Мюнхен взе участие в ръководството на софийското летище. Попитах концесионера къде е декларираният от тях в офертата оператор на летището, а те ми дават СV-та на двама специалисти, които преди 5 години са работили на мюнхенския аеропорт. Това не е съществено. Написал съм им, че оттук насетне следват наказания и даже последна стъпка - преустановяване на контракта.

- Вие сте длъжностен министър и след няколко месеца няма да сте на поста.

- Затова го споделям, с цел да го знаят идващите, да не се не помни толкоз елементарно. Хубаво е и министърът след мен да ревизира по кое време ще се възвърне трафикът на летището по отношение на този от 2019 година И когато това стане, концесионерът да стартира да заплаща възнаграждението на страната. А самият трафик към този момент е съвсем възобновен с към 90%.

- Какъв е дневният ред на спешния щаб за енергетиката, чийто ръководител сте? Нещата май се успокоиха, бизнесът ще заплаща тока по 200 лева за мегаватчас, а цената на газа падна. Ще го закривате ли?

- В самото начало трябваше да се оправим с зародилите рецесии. Първият ни приоритет беше интерконекторът с Гърция, приключихме го, по-късно беше финансовото стабилизиране и излекуване на “Булгаргаз ”, оповестиха се краткосрочни, средносрочни и дълготрайни търгове за доставка на полутечен газ. Заради транспарантните търгове, в които участваха много компании, се реализираха тези положителни цени, които се дължат освен на по-ниските цени на борсата. Офертите са цена на борсата плюс отстъпки. Тези отстъпки са в пъти по-големи от преди. И мога да кажа, че намерихме разновидности и се справихме без “Газпром ”. Постигнахме диверсификация, и то на добра цена. Задачата, която остана, е да осигурим слотове на терминали за полутечен газ. Водим диалози с Турция, Гърция и Италия.

- С турците има ли късмет да се договорите?

- Водим договаряния, към този момент има някакви гаранции за януари. За ноември и декември всичко е обезпечено. Остават зимните месеци на идната година. За март имаме слот на терминала при остров Ревитуса, Гърция. До огромна степен спешният щаб изигра своята роля. Трябва да дадем оферти и за горивата.

- Какви ще са те?

- Внесохме в Народното събрание ремонти в Закона за корпоративното подоходно облагане, които действително вкарват клаузите на новия еврорегламент за ограниченията против високите цени и за облагане на свръхпечалбите.

- Предлагате 33% върху свръхпечалбите ли? Но Народното събрание работи по други планове.

- В Народното събрание се готвят няколко оферти за законопроекти и решения, инициирани от народни представители, само че те си опонират и не стъпват на никаква правна рамка. В момента правната рамка, която имаме, е упоменатият правилник, по тази причина прилагаме него.

- За горивата въпреки всичко левче ли ще се прибира, 33% върху свръхпечалбите ли?

- Не мога да схвана на какъв принцип ще се прибира левче. Ако събираш някаква такса при импорт, това е мито. Над 80% от митата отиват в бюджета на Европейски Съюз, къде е ползата на България, по какъв начин ще се компенсират хората?

- Как ще се действа с износа на горива от съветски петрол?

- Вътрешното ни ползване е към 3 млн. т, а потенциалът на рафинерията е доста по-голям. За мен е обикновено износът на нефтопродукти, създадени в “Лукойл Нефтохим ”, да продължи. Няма потребност изкуствено да понижаваме потенциала. Това, че рафинерията преработва и създава по-големи количества, дава опция за по-добра цена, което е положително за потребителите – за бизнеса и за хората. Второ - за какво България би трябвало да нарушава външнотърговското си салдо и какъв е казусът да изнася горива, била е експортьор и е обикновено да продължи да бъде. А и използване на закона за облагане на свръхпечалбите ще даде опция за спомагателни приходи в хазната. Има три резултата, от които не виждам за какво да се лишаваме. И тук няма никаква идеология, а просто прагматичен метод. Искам да изясня нещо. Реекспортът на недопечен нефт от България остава тотално неразрешен.

- Правени ли са сметки какъв брой пари ще се приберат от енергетиката, а и от горивата?

- Може още тази година да се приберат към 100 млн. лева от свръхпечалбите на “Лукойл Нефтохим ”, следващата година – над 800 млн. и до 1 милиарда лева, зависи по какъв начин вървят цените на суровия нефт. Трудно е да се каже какъв брой ще са сумите от енергетиката, зависи от цените на платформата “Ден напред ” на борсата. Някъде към 6-7 милиарда лева ще бъдат по моя прогноза.

- Цената на тока за бизнеса бе избрана от Народното събрание на 200 лева за мегаватчас, а над нея до пазарната да получават обезщетения. Ще стигнат ли парите?

- Депутатите хубаво вземат решение разходната част, а приходната? Тя още не е избрана, тъй че парите ги няма. Трябва да се дефинират референтните цени на всички производители, с цел да стане ясно на какви доходи може да се разчита. Моята прогноза е, че цената на “Ден напред ” ще се успокои и няма да има такива рискови стойности, откъдето е прогнозата за тези 6-7 милиарда лева, а не 13 милиарда, както някои предвиждат.

- Как ще се разберете с Европейска комисия за измененията от 1 януари 2023 година, като НЕК да не бъде публичен снабдител, да не прави микс от сила за контролиран пазар, а електроснабдителните компании да купуват тока на свободен пазар, какъвто ангажимент сме поели с проекта за възобновяване?

- Този ангажимент не сме го поели ние като служебно държавно управление. Той е стихотворец от постоянен кабинет. Това е залегнало в проекта за възобновяване и резистентност още от кабинета “Борисов ” и е препотвърдено от кабинета на Кирил Петков. Заради приемане на програмата REPowerEU се отваря опция за преправка и ново разискване на енергийните планове в проекта. Планираме да предложим такива.

- Какво ще предложите?

- В проекта са записани 40 млн. лева за водородните технологии, което е нищожно. При състояние че цяла Европа и светът приказват за зелен водород, ние изоставаме в този развой. Трябва да се усили финансирането. Големи са средствата за така наречените акумулатори, складирането на 6000 мегаватчаса електрическа енергия го няма в целия свят. Този план би трябвало да се преразгледа, да се понижи, тъй като той механически е неосъществим. Никъде в света няма такава мощ. По-добре е да обявим една бюджетна линия и да оставим ВЕИ-тата да си конфигурират тези акумулатори, като финансирането е 50% грант и 50% от тях. Всеки да си конфигурира това, което му е нужно. На мен сегашният план ми наподобява на “да създадем едни доставки, с цел да вземем едни комисиони ”. Това е безразсъден грандомански план.

- Какво друго ще измененията?

- Ще дадем приоритет на водорода, ще поправяме плана за батериите, би трябвало да се понижи размерът на финансирането. Колкото до записаната промяна за НЕК и за крайните снабдители на електрическа енергия за бита, в интервал на рецесии е безразсъдно това да се прави. При състояние че европейски страни се връщат към контролирания пазар, ние да изкарваме снабдителите на свободния, е нелогично. В тази посока ще водим договаряния.